По принцип всеки затворен начин на отглеждане на диво животно неминуемо води до стрес , поради изолирането му от естествената среда.

Например, ако в плен стадните животни се отглеждат поотделно, в тях ще се натрупа вътрешно недоволство от невъзможността да общуват със себеподобни, което може да доведе до някои аномалии в поведението: стереотипи (безсмислени и безкрайни повторения на едно и също движение), прекомерна агресия, самооскубване и др. Всички отклонения в поведението се срещат при единично отглеждани в домашни условия големи папагали – тези птици в природата водят групов начин на живот и за тях е абсолютно несвойствено да са сами в тясна клетка. Обезпокояващо е, че повечето стопани на птици с такава патология в поведението, дори не подозират , че нещо не е наред с домашния им любимец. Например ако той извършва постоянно повтарящи се стереотипни клатения на главата, стопаните погрешно смятат, че папагалът танцува или мислят, че има външни паразити.

В естествени условия големите папагали отделят много време за намиране на храна и нейното разнообразие не им е гарантирано ежедневно. Вроденото им поведение за задоволяване на глада изисква храната първо да се търси, след това да се обработи в клюна, като се придържа с крак и чак след това да се яде. Ако тази верига не се спазва, в папагала се натрупва вътрешна неудовлетвореност , която може да се изрази в различни направления – агресия към стопанина, самооскубване и други.

Големите папагали имат силно развито мислене и такъв ум трябва да се занимава с нещо през цялото време. Елементарната скука може да бъде още един фактор за недоволство към околната среда, водещо до самооскубване.

Какво може да направим?

Обогатете средата на обитание! Това е концепция, /в научните среди е известна с термина behavioral enrichment, включваща в себе си редица мерки, които да доведат до подобряване на състоянието на дивото животно и намаляване на стреса. Ето някои от тях:

Преосмислете храненето!

За храненето на папагалите е писано и казано много, но определянето на точното количество и състав на храната е трудна задача, дори за професионалистите. Неправилното хранене води до различни нарушения в обмяната на веществата, които се отразяват на състоянието на кожата и перата. Ще се спрем накратко върху особеностите в храненето на големите папагали, склонни към самооскубване.

Зърнените смеси трябва да съдържат най-малко 4 вида зърна – нито едно какаду или жако няма да яде само суха пшеница или царевица. Масленият фураж – ядки и слънчогледови семки се дават в ограничено количество: не повече от 10% от дневната дажба. Големите папагали трябва да ядат много плодове – не им отказвайте, плодовете трябва да са разнообразни.

Внимание! Авокадото е силно токсично за папагали! Тези птици често страдат от недостиг на метионин- незаменима аминокиселина, влизаща в състава на перата.

Запомнете, че папагалите не са вегетарианци, те имат нужда от животински протеини – варено яйце, извара, постно месо. Изварата е особено ценна, поради съдържанието си на метионин. Птици, които никога не са получавали извара са застрашени от оплешивяване.

Ако храната се предлага веднъж на ден, това също може да доведе до необичайно поведение на птицата. Предлагайте я 2-3 пъти дневно, по възможност интересно поднесена.

Ето няколко идеи за по-атрактивно поднасяне на храната на вашия пернат любимец:

плодови шишчета – парчета или цели плодове и зеленчуци, нанизани на връв или пръчици и поставени да висят. Това значително ще увеличи приема на пресни храни. Можете да ги обвиете в хартия или стърготини, за да затрудните взимането на храната и така да осигурите дългосрочно занимание на птицата. Не се притеснявайте, умна птица като жако, какаду, ара и т.н., не би изяла опаковката.

Част от храната може да поставите на покрива на клетката, за да я взима папагала от вътре или да я окачите на тавана.

Търсенето на храната е удоволствие, на което всички папагали трябва да имат възможност да се насладят.

Не допускайте скуката!

Интелигентността на големите папагали е близка до тази на петгодишно дете. Вие виждали ли сте дете да обича скуката?!

Обогатяването може да е не само с храната, но и с промяна на обстановката в клетката. Може да поставите свежи клонки, някои да закрепите здраво и достатъчно подвижно, за да разширите възможността за физическа активност на папагала. Други клонки може да окачите на въже като не ги фиксирате от двата края, така птицата ще използва повече усилия, за да се задържи и следователно ще бъде по-силна и активна.Ето някои от доказано безопасните дървесни видове, чиито клонки можете да използвате: орех, липа, череша, ябълка и върба. Вместо клонки може да използвате дебели конопени въжета – те са по-меки от клоните за краката, стимулират мускулите на крайниците, освен това могат да се дъвчат, да се въртят с клюна, което може да отстрани липсата на занимание. На парче връв може да се наниже част от тръба, получава се мост, това стимулира физическата активност на птицата. Люлките и обръчите също заемат важно място в обстановката на жилището.

В специализираните магазини се предлага много голяма гама от готови кацалки, играчки и други чудесни подаръци, с които може да зарадвате любимата си птица.

Проявете вашата фантазия при обогатяването на средата в клетката на папагала и се наслаждавайте на една от най-красивите и забавни птици в царството на животните.

Самотата!

Папагалите са изключително социални и общителни птици. Ако имате възможност, отглеждайте двойка. Дори при най-голямо желание, човек трудно може пълноценно да замени партньора на птицата за общуване.

Обичайте го!

Тази мярка не изисква усилия, но е безценна както за птицата, така и за вас!